На 23 април от 15.00 часа в зала „Александър”, Радисън Блу Гранд Хотел пред над 100 български неправителствени организации се състоя официалната промоция на първия в страна членка на ЕС виртуален център на европейската къща на гражданското общество.
Той подпомага участието на българските граждани в процесите на вземане на решения в Евросъюза и в упражняването на правата им на европейски граждани. Специални гости бяха г-жа Меглена Кунева като почетен президент на Европейската служба за гражданско действие, Брюксел и председател на УС на Европейски политически център, Брюксел и г-н Тони Винабълс, директор на Европейската служба за гражданско действие.Преди това (13.00 – 15.00 часа) участниците в срещата обсъдиха с участието на министъра по управление на средствата от ЕС г-н Томислав Дончев и министъра на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов, мерките и политиките за социално включване на групите в неравностойно положение в България в контекста на новостите в Кохезионна политика на ЕС. Бяха представени изводите и препоръките на над 70 неправителствени организации, работили със и за уязвими групи по програма „Овластяване на безвластните по време на криза”.
Създаването и функционирането на „Европейската къща на гражданското общество” е особено важно за България, поради факта, че нашата страна е една от малкото държави, в която не съществува ресурсен център за подпомагане на дейността на българските неправителствени организации и българските граждани. Нуждата от съществуването на подобен подкрепящ център за по-ефективното включване на българските граждани в европейското публично пространство е налице. Повече от 50% от българските граждани заявяват, че не се чувстват европейски граждани, а около 80% от интервюираните през 2010 г. неправителствени организации признават, че не участват в европейски мрежи или платформи [1].
Функционирането на „Европейската къща на гражданското общество” в България като ресурсен център по европейските въпроси ще подпомага по-пълноценната интеграция на българските граждани в европейското пространство и засилване на европейската им идентичност.
 |
 |
 |
 |
 |
[1] За целите на изследването са интервюирани 156 неправителствени организации.
